„Син час“ е атмосферен градски пейзаж , в който един човек върви по един път под едно небе, което е по-голямо от всичко, което може да се назове.

Фигурата се движи по криволичещ път в нощен град — малка, целенасочена, съзнателна. Над нея небето е спирала — грандиозна, въртяща се, изградена от концентрични кръгове в дълбоко синьо и златно. Засмуква погледа нагоре и не го пуска. Усещането е за безкрайност, за нещо, което е съществувало преди града и ще продължи дълго след него. Цветните плочки на мозаечната текстура — импасто-подобни, плътни, живи — изграждат и фигурата, и пространството около нея с еднаква плътност, сякаш човекът и вселената са направени от едно и също нещо.

Спиралата е времето. Фигурата е всеки от нас — самотен, понякога малко изгубен. Насочен към неизвестното с онова странно спокойствие на хората, наясно с крехкостта на пътя си. Мозаечният модернизъм работи с психологията на фрагмента — окото довършва недоизказаното и разпознава шева като език на паметта. Вдъхновението от Ван Гог не е цитат, а дух — енергията на мазката, която кара небето да пулсира.

Стилът е мозаечен модернизъм с елементи на импресионизъм и пост-импресионизъм — наситено, визионерско, космическо.