Категория: Цветна теория
Има стаи, в които влизаш и спираш. Не защото са пълни с неща за гледане, а точно обратното — защото са пълни с едно нещо, разказано по много начини. Стената е в дълбоко синьо. Картината е в дълбоко синьо. Текстилът улавя нещо между синьото и сивото. Окото не превключва. То потъва. Монохромните принтове за стена…
Стоиш пред картина в дълбоко синьо. Улавяш се, че погледът не се отделя толкова лесно, колкото при съседните тонове по същата стена. Има причина за това: проучвания сочат синьото за любим цвят на над половината хора по света – а същевременно е и най-редкият цвят в природата, тъй като истински син пигмент почти не съществува…
Цветна теория е невидимата система, която обяснява взаимодействия. Цветът изглежда като нещо очевидно. Червеното е червено. Синьото – синьо. Жълтото – жълто. Докато не застанат един до друг. В този момент между тях се появява напрежение или съгласие, тишина или конфликт. Някои двойки изглеждат така, сякаш винаги са принадлежали една на друга. Други се отблъскват,…
