Описание

„Бяла безкрайност“ е концептуален принт за стена, в който бялото не е фон, а самото съдържание.

Фигурата е облечена изцяло в бяло. Костюм, ръкавици, широкопола шапка. Кресло — бяло. Сферите около нея — бели. Сцената е почти стерилна в своята прецизност, почти твърде контролирана, за да бъде случайна. И там някъде – леко напрежение. Защото има едно нещо, което отказва да се подчини на общата хроматична дисциплина — тъмното червило, което създава контраст и фокусна точка.

Сферите не се обясняват. Не е нужно. Те са там — много на брой, равномерни, сякаш са израснали около фигурата или тя ги е събрала около себе си с онова спокойствие, с което някои хора събират тишина. Създават лека нереалност, без да разкъсват логиката. Не абсурд, а усещане — че може би пространството около нея е малко по-различно от останалото. И това е напълно достатъчно.

Белият цвят в такова количество не се усеща като празнота — усеща се като избор. Съзнателен и уверен, почти философски. Ако те интересува защо монохромните палитри действат така успокояващо и едновременно толкова заявено, минималистичното изкуство го обяснява по начин, който ще накара образа да заработи на още едно ниво.

Материали и формати

Предлага се върху фотохартия с анти-отблясъчно покритие — монохромните градиенти и фините текстури изискват прецизност. Или върху канава от 100% памук, на дървена подрамка, чиято матова повърхност задълбочава чистотата на сцената и дава усещане за истинска художествена картина.

Размери: 30×30 см / 40×40 см / 60×60 см / 80×80 см / 90×90 см

По-малкият формат го прави интимен и прецизен. По-голямото присъствие е изявление. Ако не си сигурен кое е правилното за твоето пространство, ръководството за избор на размер ще помогне.

Персонализация по заявка — цветови нюанси, пропорции, текст.

Ако се питаш дали пасва

„Бяла безкрайност“ е образ, който се чувства добре там, където пространството вече е взело решение за себе си — модерен хол, кабинет, спалня с неутрална или монохромна схема. Не влиза в стаята като акцент, а като продължение на нейния тон. Ако помещението е светло и изчистено, допълва с точното количество характер.

Работи и като самостоятелно произведение, и в галерийна стена с други монохромни или минималистични картини — с лекота, без да се бори за внимание, но и без да изчезва. За избор на рамка, която да не наруши тази чистота, има отделно ръководство.

Квадратният формат работи в полза на образа — затваря сцената, дава й завършеност, усещане за цялост в граници, а не за фрагмент.

И ако бялото в интериора ти се струва рисковано — не е. То е може би най-интелигентният избор, когато е направен с намерение.

за автора