Сънят, който отказва да свърши Влизаш в тиха, съвременна стая. Погледът ти спира върху разтопен часовник, който се стича по ръба на рафта като бавна, златна сълза. Женски портрет, чиито очи преминават през теб и продължават някъде в безкрая, сякаш си само прозрачен коридор към друг, по-дълбок свят. В тези мигове реалността леко се разхлабва…
Изборът на картини за интериор често се случва накрая. Но всъщност именно той разграничава пространство, което изглежда завършено… и такова, което просто присъства. Разликата не е в дивана, нито в цвета на стените. Разликата е в онзи единствен жест, който събира всичко — жестът, който казва „ето това е домът“. Когато стените са празни, стаята…
В интериора присъствието на минималистично изкуство носи тишина и фино спокойствие. Картините не се налагат, а подчертават баланса на пространството. Късен следобед. Светлината влиза меко, почти като прах, и се разлива по стената. В стаята няма много — диван, ниска маса, текстура на дърво, която усещаш повече, отколкото виждаш. И една картина. Не те удря…
Представи си една и съща картина — веднъж в тънка черна рамка, втори път в масивно дърво, трети път без рамка. Три различни усещания, три различни интериора, три различни истории. И точно тук идва въпросът как да изберем рамка за картина, така че тя да работи с пространството, а не срещу него. Рамката не е…
Представи си диван с ширина два метра. Над него — малка картина, почти като пощенска картичка. Стената изглежда празна, сякаш нещо липсва.Сега си представи същия този диван, но с картина, която заема по-голямата част от ширината му. Изведнъж всичко „сяда“ на мястото си. Тук започва въпросът как да изберем размер на картина, така че пространството…
