Сънят, който отказва да свърши Влизаш в тиха, съвременна стая. Погледът ти спира върху разтопен часовник, който се стича по ръба на рафта като бавна, златна сълза. Женски портрет, чиито очи преминават през теб и продължават някъде в безкрая, сякаш си само прозрачен коридор към друг, по-дълбок свят. В тези мигове реалността леко се разхлабва…
Часовникът в изкуството никога не стои просто в ъгъла на картината. Той диша. Понякога тиктака толкова тихо, че едва го чуваш, друг път стрелките му се разтапят като восък и превръщат цялото платно в сън, от който не можеш да се събудиш. В символиката на времето той се появява отново и отново – не само…
Знаете ли, че в древногръцката митология боговете на времето не са двама, а цели трима? За тях то е имало лица, характери и дори темперамент. Всеки със собствена „личност“, характер и доста различно отношение към живота. Малко история: откъде идват тези трима? Гърците не са мислели за времето в права линия, както го правим ние…
Черепът в изкуството е един от най-устойчивите визуални мотиви — от древността до модерните интериорни акценти. Това очарователно украшение от миналото, не е просто готически аксесоар или неуместен анатомичен модел, който някой е забравил да прибере след час по биология. Не. Бил е върховният мултитаскър на своето време: отчасти декорация, отчасти философия, отчасти екзистенциален будилник,…