Часовникът в изкуството никога не стои просто в ъгъла на картината. Той диша. Понякога тиктака толкова тихо, че едва го чуваш, друг път стрелките му се разтапят като восък и превръщат цялото платно в сън, от който не можеш да се събудиш. В символиката на времето той се появява отново и отново – не само…